"Единственото нещо, което може да спре един лош човек с ядрено оръжие е един мил човек с ядрено оръжие". Така бившата кандидатка за вицепрезидент от Републиканската партия на САЩ Сара Пейлин обрисува наскоро ситуацията около кримската криза, показвайки на всички, каква можеше да е позицията на САЩ, ако днес президентът в Белия дом беше републиканец.
Въпреки че президентът Обама изненада приятно някои свои критици с относително твърдата си позиция спрямо руското нахлуване в Крим, особено на фона на мекушавите изяви на европейските лидери, той все пак не успя някак да премине границата на мекия тон, заплашвайки Путин, по думите на Пейлин, „с телефон и химикалка”.
Липсата на единен безкомпромисен тон на евроатлантическите лидери спрямо Русия е тревожна симптоматика на съвременната западна цивилизация, която потънала в своя материален и духовен нарцисизъм явно вече не е готова да рискува собствените си удобства и придобивки за да се противопостави на едно въоръжено нахлуване в една независима европейска страна. Най-известното такова държание на европейски лидери беше през 1938-39 г., когато англичаните и французите предадоха дефакто Чехословакия на Хитлер „в името на мира”. Всички знаем, колко продължи този мир след това.
Проблемът на Европа днес е тревожната липса на истински лидери, готови да „тропат по масата”, когато се наложи. Днешните европейски ръководители са по-скоро едни обикновени администратори и чиновници, отколкото политици. Те нямат топки за взимане на радикални решения, нито могат да се противопоставят на все по-засилващата се из континента вълна на популизма, в чиито слуги се превърнаха в стремежа си за запазване на властта. Но това е друга една тема...
Когато през 1994 г. украинците се съгласиха да предадат ядреното оръжие, намиращо се на тяхна територия, на Русия, бе подписан Меморандума от Будапеща, който гарантираше независимостта и териториалната цялост на Украйна от подписалите го страни -САЩ, Великобритания и Русия. Днес обаче Русия сякаш е забравила този свой ангажимент и всячески, чрез действията на всички свои институции, парадира желание за военна намеса, която според много свидетелства вече е факт на територията на полуостров Крим. Там из населените места и пътищата изведнъж изникнаха военна техника и хора в униформи и бойно снаряжение без обозначителни знаци, наречени от местните „вежливите хора” или „зелените човечета”. Те са съвсем различни от кримските набързо организирани разпасани милиции и от далеч си личи, че са военни. Дали са изскочили от руските военни бази, противно на всякакви междудържавни договори или са пристигнали директно от Русия, пресичайки границата, не променя факта, че в момента част от Украйна е реално окупирана от чужда сила.
Така насроченият за идната неделя референдум за независимостта на Крим, без да се взима предвид неговата юридическа страна, едва ли ще получи някаква международна легитимност, тъй като ще бъде проведен в условията на реална военна окупация. За легитимността на този акт не допринася никак и отношението в днешен Крим към местните и чуждестранни журналисти, включително и български такива. Те са гонени, малтретирани, отвличани, техниката им се конфискува, като по този начин настоящата власт, водена от бивш руски мафиот, по никакъв начин не способства за утвърждаването си в очите на нормалните хора.
(Руски паравоенни формирования се разправят с журналисти. В клипа пострадалият журналист е българин.)
В декларацията за независимост гласувана от парламента на Кримската автономна република неслучайно се посочва случаят с Косово, като прецедент, който Крим може да ползва, за да обяви своята независимост. Косово обаче, както не един път беше посочено по онова време, не може да бъде ползвано за прецедент. То е пряко следствие на разпадането на бивша Югославия и реакция на геноцида над албанците осъществен от сръбската армия. Там двете страни в конфликта извършиха толкова взаимни злини една на друга, че вече бе невъзможно да живеят в една държава, както стана по-рано и с хървати и босненци. Днес украинци и руснаци все още не са си причинили такива дивотии и все още не е късно въпросът да бъде решен цивилизовано.
Неоспорим обаче е фактът, че в името на справедливостта жителите на Крим и Севастопол имат правото да избират, в коя държава да живеят, още повече че полуостровът населен с около 60% руско население бе подарен на Украинската ССР през 50-те години от украинеца Хрушчов, когато това нямаше никакво значение за властта на Съветския Съюз, където републиките нямаха всъщност никаква реална автономия. Неоспорими са и историческите аргументи на руската кауза. Изборът обаче не може да стане днес под дулата на автоматите, в присъствието на чуждестранен военен контингент по улиците и наличието на едно полубандитско управление. Необходимо е Западът да изиграе своята роля и да пресира Русия от една страна, за да изтегли войските си от полуострова или да ги прибере в базите им, и Украйна от друга, за да се съгласи тя с отделянето на полуострова и евентуалното му последващо включване в състава на Руската федерация. Това може да бъде постигнато по отношение на Русия чрез ултиматум, защото още от царско време още тя разбира единствено от езика на силата. Що се отнася до Украйна разменната монета за съгласието й ще бъде естествено икономическата помощ и евроинтеграцията.
Своеобразна бомба със закъснител обаче ще си останат източните и южни райони на страната, където наличието на преобладаващо мнозинство от руско население ще бъде вечен повод в бъдеще Русия да се намесва във вътрешните работи на Украйна, щом реши, че интересите й са застрашени. Така, когато (или ако) Украйна някой ден стане член на Европейския съюз, Русия ще се сдобие с втори Троянски кон в Европа. (Сещате се, кой е първия.)
В последните седмици всички ние, като че ли позабравихме факта, че цялата украинска патаклама започна, когато бившият вече президент Янукович замрази преговорите за членство на страната си в Европейския съюз, за да може да продължи безпрепятствено своята политика на все по-тясно обвързване с Русия. Тогава украинците излязоха по площадите, защото почувстваха, че техният цивилизационен избор е застрашен и вместо да поеме към цивилизования свят, родината им напълно ще бъде задушена от големия си азиатски съсед. Затова последващото сваляне на президента Янукович беше съвсем легитимно, защото всеки народ има естественото право, прогласено още с Декларацията за независимост, да свали властта, която не се съобразява с естествените му свободи и не почива на неговото одобрение. Ако днес големите държави на изток, че и на запад се опитват да редактират това по някакъв начин, то значи че светът е поел отново по път, който вече отдавна е извървял.
Естествено наред с хилядите разгневени граждани по площадите на Украйна наизлязоха и хиляди лумпени, нацисти и откровени престъпници. Подобни екземпляри изпълзяват от дупките си при всяко едно по-масово недоволство, какъвто пример сме виждали не един път и в собствената си Родина. На Майдана те бяха едни от най-активните, както са активни винаги най-крайните елементи при всяко обществено сътресение. Затова техните изстъпления срещу бивши управници и „врагове“ след „победата“ бяха отвратителни, но не и изненадващи. Засега новото правителство се опитва да балансира и по-скоро там говори гласът на разума, пресен пример, за което е отказът от планираната отмяна на закона, даващ право на втори административен език за източните области с преобладаващо руско население.
(активист на „Десен сектор „разговаря” с прокурор)
Притеснителното обаче е скорошното сформиране от Верховната Рада на „Национална гвардия“, която ще бъде две в едно – хем войска, хем полиция едновременно. Съмненията на много украинци и руснаци са, че това е начин да бъдат узаконени бандите на „Десен сектор“ и правото им да носят оръжие, да арестуват, да проверяват документи. Засега това са само догадки, но тук е поредният момент, в който Европа и САЩ трябва да заявят на новите украински управляващи, че трябва да забранят всички крайни украински партии проповядващи расизъм, антисемитизъм, национална омраза и извършващи насилие. Така то ще докаже, че европейският път е неговият път и ще опровергае руските жонглирания на тема „фашизъм“ и „бандеровщина“, излезли сякаш от речника на Сталин.
Ясно е обаче за всички нас, че Студената война започна отново, след неуспешното си начало в Грузия през 2008-ма. Да се надяваме да си остане така защото… единственото нещо, което може да спре едно лошо момче с ядрено оръжие е наистина едно мило момче с ядрено оръжие… А колко точно може да е „мил” Обама, ще видим през идващите седмици.
Русия няма да се оттегли от крим, а ЕС и САЩ ще клекнат. Това да го знаеш от сега!
ОтговорИзтриване