Според служебния премиер Марин Райков, цитиран от Ройтерс, България щяла да извади още доказателства за участието на групировката „Хизбула” в терористичния акт на Бургаското летище миналата година. Пак според него, ние сме щели да продължим да работим по разследването на атентата и да представим необходимите доказателства за участието на ливанската групировка в него. Дотук добре. Последователността и упоритостта спрямо тероризма могат да получат само адмирации.
Когато кажеш „А” е наложително да кажеш и „Б” и премиерът сигурно знае това добре. Като един добър дипломат, какъвто явно е, той обаче се опита да заобиколи назоваването на следващата буква, а именно определянето на „Хизбула” като терористична организация и включването й в списъка на ЕС на терористичните организации. Той заяви, цитирам: „...не България е тази, която трябва да инициира техническата процедура за включване в списъка. Мисля, че нашите партньори ще могат да направят това веднага щом постигнат определено ниво на консенсус по този въпрос”!
Въпреки, че новият министър-председател ми е симпатичен, не мога да подмина факта, че тези му думи не са никак достойни за представител на страна, която преди няма и година е подложена на терористично нападение, в което са загинали петима чужди и един български гражданин. Страна, която вече е посочила и дала доказателства, кой е организаторът на това нападение. При едно такова положение е съвсем нормално най-малкото да скръцнеш със зъби на терористите и да предприемеш всякакви дипломатически мерки за включването им в разни черни списъци, че дори и налагането на санкции срещу тях, а защо не и държавата, в която се подвизават –Ливан. Премиерът обаче прехвърля топката на други правителства да свършат нашата работа. Наша защото, на кого друг е задължение това, ако не на пострадалата държава!
Много гласове в страната бяха издигнати напоследък в защита на позицията на щрауса, т. е. да мълчим и да чакаме, докато опасността ни подмине. Да се молим терористите да се смилят над България и да не правят повече лоши неща тук. Едва ли не да ги подкрепим, за да ни пощадят.
Такова едно мислене, освен за пълна липса на морална позиция, говори и за липсата на воля сред някои политически среди да отстояват една твърда позиция срещу всеки, който си позволи да извърши нападение на наша територия. Тези среди не желаят да си разваляме отношенията със спонсорите на „Партията на Аллах“ от Сирия и господарите им от Иран, заради простия факт, че са не знам си к`ви си фоби и не знам си к`ви си фили. Те знаят, че преклонената главица сабя не я сече, пък и предпочитат тя да е снишена, докато опасността ни отмине. Така във странната поза партер със заровена глава в пясъка и навирени задни части ще чакаме отново лошите да са добри към нас, нещо което вече сме го оттренирали добре в нашата близка история.
Опасността от ислямския тероризъм обаче не отминава вече десетилетия наред и една мекушава позиция спрямо него не би ни донесла никакви дивиденти. Не говоря, че дори да имахме някаква изгода от това, то едно такова държане ще бъде лицемерно и недостойно. Затова е необходимо да направим следващата стъпка и след като вече сме извадили доказателствата за участието на Хизбула в атентата, да обявим, като суверенна държава, както това вече е сторено от някои членове на ЕС, поне въоръженото крило на групировката за терористично. Нещо, което е очевидно след десетките атентати и нападения над цивилни граждани извършени от него навсякъде по света с изключение може би на Антарктида.
Ако пък доказателствата наистина са неубедителни, както заявяват някои среди, то тогава всичко изговорено по въпроса от премиера, че и от предишния, не трябваше въобще да се случва. Едно мълчание около работата на следствието щеше да свърши повече работа, отколкото немощното плонжиране между интереси и страх.
Щом обаче си посочил нападателя е необходимо да предприемеш и някакви действия срещу него. Иначе ставаш за смях.
Материалът е публикуван във в-к "Репортер"
Материалът е публикуван във в-к "Репортер"
Коментари
Публикуване на коментар