Протестите -между радикализацията и Дъмбълдор

След бягството на Бойко Борисов от властта протестите обхванали последните седмици България продължиха. И ако в началото техният фокус бяха електроразпределителните дружества, то напоследък се вижда, че обектите на народната ярост вече са част от истинските виновници – политиците на прехода. Това, разбира се, е много общо определение, защото всички знаем, че има читави и нечитави политици, както има читави и нечитави обикновени българи. Много общи бяха и другите искания на протестиращите –нова конституция, забрана на партиите, смяна на модела, национализация почти на всичко. 

Предлагайки смяна на модела обаче, протестиращите не предлагат ясна визия, за това което трябва да дойде на негово място. Споменават се някакви консултации с браншови и професионални организации, както и с експерти, но само от „честните”. Предлага се забрана на партиите... Национализацията искана от някои лумпени стига дори до... мобилните оператори. Всичко това носи смърдящ полъх на източен комунизъм и корпоративен фашизъм. 

Разбира се, сега е моментът българинът да отвоюва отново държавата си от ръцете на батко-мутренската олигархия. За това е много важно да бъдат поставени и реални и изпълними искания, които да обединят максимален брой от хора. Защото последните протести из цял свят показаха, че всички участници в тях знаят против какво протестират, но всеки отделен човек в тях има различни искания и визия за бъдещето. Това, разбира се е така заради начина на организация на демонстрациите чрез социалните мрежи, която предполага контактите между хиляди хора обединени от това, за което са „против”, но не и от това, за което са „за”. Емблематично доказателство бяха протестите от „Арабската пролет” където радикални ислямисти и светски демократи стояха рамо до рамо против диктаторите. После естествено ислямистите взеха връх, както се случва във всяка революция, където лумпените винаги побеждават. 

За да избегнем радикализацията на цялото това упражнение, сега е момента да пресечем всякакви опити за радикални искания, несъвместими със свободното общество и пазар. Всички, дори железните глави, трябва да разберат, че алтернатива на свободата няма. Това, че някои политици, мутри и олигарси опорочиха демокрацията у нас, не значи че тя е грешна форма на управление. Сгрешени са самите те барабар с ценностната им система. Няма нужда да сменяме системата, трябва само да я поправим из основи. Но първо ще се наложи да се поправим самите нас. 

Това естествено не може да стане в миг и утре, като осъмнем със служебното правителство, нещата да тръгнат по мед и масло. Ще трябва много време за това. Не само да посочим истинските виновници за създаването на престъпната държава, не само да дочакаме справедливостта, но и самите ние да започнем да действаме и мислим, като нормални хора, а не като стадо маймуни. Защото сега в България си имаме огромно количество богаташи със сбъркана ценностна система и ...още по-огромно количество бедни също със сбъркан морален компас. А така обикновено нормална държава не се гради. Ще трябва да минат поколения, ще трябва възпитание и образование. Ще трябва идеал някакъв, ако щете, който да ни води години наред.

Такъв идеал можеше да бъде например Васил Левски, ако генерации политици и интелектуалци не бяха го превърнали в икона –далечна, загадъчна, недостижима. В едно такова превъплъщение беше националният ни герой и преди няколко дни, при отбелязването на годишнината от обесването му. Тогава пак зорлем го накарахме да играе ролята на недостижимо полубожество, пред което всички се прекланяме, коленичим и славословим с високопарни слова, забравяйки, че той е бил човек от плът и кръв и някой ден, ако се потрудим и постараем, можем и да заприличаме на него. Тогава може и да успеем да си спретнем идеалната държава. До тогава обаче, ще трябва да се задоволим с това, което сме.


П.П.

Исканията, които биха обединили най-голям брой граждани, например са: 

1. В интерес на националната сигурност да бъдат разсекретени всички приватизационни договори и разглеждането им от независим съд, съставен от поканени чуждестранни съдии и експерти, на които ще бъде плащано от държавния бюджет на Република България. 

2. В бъдещето служебно правителство да участват само граждани, които не са били агенти и служителите на бившата ДС, както и хора, които не са били някога или не са в момента членове на някоя от управлявалите страната партии от 1949 г. до днес. Забрана също тези граждани да бъдат държавни служители, да участват в бордовете на държавни компании и ръководствата на национални институции.

3. Да бъде сменено цялото висше и средно ръководство на МВР, заради основателни съмнения за връзки с престъпния свят.

4. Във фирмите на Валентин Златев, Иво Каменов, Марин Митев, Васил Божков, Славчо Христов, Алексей Петров, Гриша Ганчев, Красимир Маринов, Николай Маринов, Христо Ковачки, Красимир Гергов и много други подобни и свързаните с тях лица да започнат независими одити извършвани от чуждестранни експерти. Същите лица да бъдат разследвани за произхода на капиталите и имуществото им, както и за извършването на незаконни действия в миналото и днес.

5. Действията от горната точка да бъдат предприети и спрямо всички членове на правителствата управлявали страната през последните 30 години.

6. Преди разпускането на Народното събрание в изборния закон да бъде гласувана отново възможността за преференциален избор, отнета наскоро на избирателите.

7. Веднъж на 6 месеца народните представители да публикуват подробен отчет за дейността си на сайта на Народното събрание.


П.П.П. В интерес на коректността авторът на написаното симпатизира на ДСБ. Той обаче никога не е бил член на партия, профсъюз, спортен клуб, клуб на пенсионера, браншови картел, нито на каквато и да е организация съществуваща на територията на Р България, от времената, когато е бил пионерче. Авторът не е политик, мутра, журналист или олигарх. Той е със средно образование, взима средна заплата, живее в средно жилище, среден на ръст е и е типичният среден българин :) За това не могат да му се приписват защитата на нечий интереси, освен неговите собствени. С предлаганите точки той прави компромис със някои от принципите си в името на постигането на нещо, до което едва ли ще стигнем, но поне сме длъжни да опитаме. Причина за написаното са думите на Едмънд Бърк от преди повече от 200 години, че единственото нещо, което е нужно на злото за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо. Пък и Албус Дъмбълдор, едва ли би позволил това :)

Коментари

  1. Чест ти прави, че си признаваш политическата ориентация. Божо

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар