Масова терапия или защо всички викнахме вкупом против Острова

Плановете на британското правителство да удължи срока за ограниченията на трудовия пазар за българи и румънци предизвикаха напоследък куп гневни български и румански коментари в Интернет. То не бяха карикатури, то не бяха колажи, то не бяха дори „пожелания” към целокупния британски народ, правителство и съответните майки.

Британците наистина имат много национални черти, които с право могат да бъдат повод за осмиване и дори подигравка, но едно не може да им се отрече – умеят да защитават националните си интереси. Умеят също и неща, които повечето от останалите европейци не могат и са постигнали като нация висини, за които повечето народи, загледани в регионалния си пъп, могат само да мечтаят. Днес светът съществува по английски модел и голяма част от читавите държави са населени или са основани от англосаксонци. Днес английският е универсалният език, а не, за съжаление, българският или румънският.
 
Това естествено, не прави англичаните богопомазани и в случая правителството им би трябвало да бъде критикувано за двойният стандарт, който се опитва да наложи –нещо нетипично за една от най-старите демокрации в света. Почти милион поляци преместили се на Острова успяха да го изплашат преди години и кой знае защо, то реши да си го върне сега на балканците, подкрепяно от преобладаващата част от общественото мнение.

Това, разбира се стана и заради стереотипите у средния британец, насадени от медиите, а често и от директния му сблъсък с имигранти от тези страни, които в голяма част, няма какво да си кривим душата, са отишли в Албиона за да просят, крадат, проституират и да ползват щедрата социалната система. Британецът запечатва в мозъка си тях, а не хилядите български и румънски лекари, мениджъри, инженери, творци, живеещи там. Запомня новините за Българската мафия, за българския чадър... Да не говорим за времената отпреди два века, когато „Тъмните Балкани” са определяни като нещо диво, изостанало, неевропейско, чуждо.

Същия тип предубеждения може да бъде срещнат навсякъде по света, къде в по-ярки, къде в по-приглушени нюанси. Италианците, например, използват думата “bulgaro”, като синоним на безволев, безхарактерен, без собствена позиция човек. Тях пък повечето европейци наричат с презрителното „жабари”. За датчаните пък германците са надути дебелаци, докато за нас българите немецът е дисциплиниран и работлив човек. За много от европейците руснаците са алкохолици, а гърците безотговорни веселяци.

На същото мислене се натъкваме и при нас, българите, когато вземем да мислим за циганите/ромите в единствено число. Когато, обаче някой седне да ни оценява нас по сходен обобщаващ начин, надаваме вой, сякаш в България живеем само интелигентни, хубави, честни и добри хора. Забравяме, че все нещо не ни достига да изградим нормална държава и общество вече 130 години и за това търсим по-добър живот по други места, където хората са съумели да направят това, което не се случи тук.

Така скорошната реакция на хиляди потребители в Интернет, надсмиващи се над британците по находчив или пък дебилен начин може да се превърне в класически пример в социалната антропология, как се избиват национални комплекси за малоценност от малък и неизвестен народ, който отдавна е загубил вярната представа за себе си.

Искрено се надявам обаче тази масова терапия да е била струята, която поне малко да е умила натрупания слой от национални малоценности в душата на интернетния българин, след като всички разбрахме вече, колко умни, хубави и способни сме ние българите, а британците задръстени, мързеливи и нехигиенични. Честита ви баня!

  Материалът е написан специално за в. "Репортер" и е публикуван в броя му от 06.02.2013 г.

Коментари