Тъмно ли е бъдещето за Европа след президентските избори във Франция

Показаха ли президентските избори във Франция, че Европа тръгва по нов път? Ако въобще победата на социалиста Франсоа Оланд на президентските избори може да бъде тълкувана, като някакъв предвестник на бъдеща нова европейска лява вълна, то бъдещето на Европа започва да придобива все по-тъмни краски след вчерашните избори в тази толкова важна за Европейския съюз страна. В момент, когато Старият континент е обхванат от болестта на финансовата и икономическа криза, едва ли хапчето „социалдемокрация”, със всичките му нежелани странични действия ще се окаже необходимото лекарство.

Още в предизборната си кампания Оланд заяви няколко обезпокоителни намерения, които, при наличието на 5% бюджетен дефицит, могат да накарат всеки нормален човек да настръхне. Той обяви, че ще сложи край на политиката на финансови ограничения, ще свали пенсионната възраст на 60 години за хората започнали работа преди осемнайсетгодишна възраст, ще увеличи минималната заплата, ще спре политиката на съкращения в държавната администрация, ще построи 2,5 мил. социални и студентски жилища! Откъде ще вземе пари за тези иначе добри намерения ни става ясно, когато разбираме плановете му да обложи доходите над 1 милион евро с 75% данък, а тези над 150 000 евро с 45%., от подкрепата му за вдигане на ДДС-то и още данъчни реформи, чиято цел е да отправят посоката на налозите нагоре. Само така си мисли обаче той.

Единственият ефект от тези чисто популистки мерки е, че богатите ще започнат да се отказват от френското си гражданство, подобно на „колегите” си от САЩ, а много от компаниите ще преместят производството си извън Франция.

И докато такива политики са присъщи за социалисти, то учудващото е, че в последните години редица десни правителства от семейството на Европейската народна партия се доближават до тях.

Саркози например също се издъни през мандата си предлагайки вдигане на ДДС-то, въвеждане на т.нар данък „Гугъл”, данъка върху финансовите трансакции, задължителен минимален данък печалба на корпорациите –все неща присъщи за един социалист, но не и за десен президент, за какъвто той се представяше пред сънародниците си и по света. Обезпокоително обаче е, че и неговият конкурент, социалистът Оланд, се съгласява с повечето от неговите предложения.

И това не е така само при бившия вече френски президент. Подобни действия се наблюдават и при други десни правителства в Европа, които се опитват да се борят с кризата, като взимат от онези хора, които произвеждат и работят, за да дадат на онези, които главно консумират, живеейки на държавни помощи и спазвайки социалдемократическата мантра за солидарност. Разбира се този модел действаше, когато европейските икономика и финанси работеха що годе добре и затова Европа (поне западната й част) се превърна в един наистина социален континент, където на всеки гражданин е гарантиран сносен жизнен минимум. Мечта, която при наличието на добре развиващо се стопанство, би трябвало да бъде втора по важност след основната - предоставянето на свобода на частния капитал да се развива в условията на честна конкуренция.

В последните десетилетия нещата взеха да се попроменят. Голяма част от производствата бяха преместени в развиващите се страни, където евтината работна ръка успешно конкурираше и конкурира високоплатения и придирчив европейски работник. Европейското население застарява и съотношението пенсионери-работещи се измества количествено плавно в полза на първите. Социалните помощи и помощите за безработни непрекъснато се увеличаваха, както количествено, така и видово. Получи се така, че европейските правителства взимаха заеми, за да могат да покриват дупките в бюджетите си и да подържат стандарта  на живот на една голяма част непродуктивно население без да мислят стратегически напред. Много от управляващите десни правителства не спазваха златното правило разходите да са равни на приходите. Така се стигна до днешната свръхзадлъжнялост на почти всички страни от ЕС и настоящата криза е само върха на айсберга, защото в дългосрочен план няма да има бъдеще за Европа, ако европейците не започнат да харчат само онова, което изкарват.

Това разбира се ще спре растежа стимулиран в последните години главно със взимане на заеми, както на държавно, така и на фирмено и чисто битово ниво. Нататък Европа едва ли ще се върне скоро към златните си времена от последните 40 години на 20 век, но този ход назад в социалната сфера ще и помогне да се запази, като конкурентноспособна на световния пазар, където новите световни звезди, като Китай, Индия и Бразилия отдавна са изгрели.

Още един много важен момент (пропускан в почти всички исторически и икономически анализи) е какъв ще бъде духът на европейските нации и на средния европейски гражданин. Дух, който е позволил на Европа да бъде центърът на света през последните 500 години. Дух, който е карал европейците да откриват нови светове, да изобретяват, да вникват в тайните на природата и науката, да творят, да покоряват света... Дух, който караше управляващите и творчески елити, в една континентална конкуренция, да повеждат напред инертните маси. Днес този дух много трудно можем да открием сред европейските нации, разглезени от удобствата и гарантирания комфорт на консуматорското общество. А той ще е абсолютно необходим, ако те имат волята и желанието да продължат напред.

Коментари