Само минавам оттук...

Преди време в някакво историческо изследване бях чел, че когато в зората на историята ловците се превърнали в земеделци, те започнали да боледуват повече, да умират по-рано, да имат по-развалени зъби, станали по-ниски и въобще здравословния им статус се влошил в пъти. Въпреки това, човечеството продължило със земеделието...

Скоро пък четох за друго изследване, според което здравето на работещите на ръководни длъжности в сферата на финансите се влошава рязко след 4-та прекарана година на високия пост. Въпреки това по-голямата част от банкерите продължавали с натоварването и 80 часовата работна седмица...

Да, човечеството винаги продължава „напред”, плащайки поредица от високи цени. Напредък, го наричат някои, други прогрес, трети цивилизация. Едва ли някой знае обаче, какво са загубили хората по пътя си „напред” . Дали диваците от островите в Тихия океан, които Джеймс Кук среща преди повече от два века не са били по-щастливи от неговия окаян и въшлив, но „цивилизован” екипаж? Дали днес последните племена живеещи в каменната ера нейде из Амазонието, не са по щастливи от средния жител на голям град, притиснат м-у работата, началството, ипотеката, данъците и правилата в едно съвременно робство, от което отърване няма?

Защото не е ли щастието на хората най-важното? Не живеят ли те заради него? Като част от Системата обаче те забравят да търсят щастието си, а търсят богатства и предмети. Те вече не могат да живеят без компютър, мобилен телефон, автомобил, мебели, парфюми, климатик, маркови дрехи, голямо жилище... В непрекъснатото гонене за да достигнат тези неща, те се самопредлагат за роби, подчиняват се, унижават се, гърчат се, галопират, мразят, завиждат, обезличават се... И макар, това да не е от вчера, то днес в един все по-цивилизоващ се свят изключенията стават по-малко и малко.

Сещам се за една история с един известен равин, който един ден бил посетен от сънародник от Америка. Гостенинът стигнал до мястото, където живеел великият равин - голям представителен дом в центъра на Виена. Посочили му дома на равина, който бил на таванския етаж. Той влязъл и заварил учителя в стая с едно легло, стол и книги. След като се поздравили, попитал учудено:
- Рави, но къде са вещите ти?
- Ами твоите къде са? – попитал го на свой ред равинът.
- Но, рави, аз само минавам оттук...
- И аз също, и аз също...

Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/

Коментари