Арменски геноцид за политическа употреба

„Една от най-силните ни страни е това, че ние не криминализираме изказванията на хората”. Това заяви държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън по повод приетия във Франция закон криминализиращ отричането на геноцида над арменците в Османската империя през Първата световна война. С това тя недвусмислено даде да се разбере, че САЩ не си и помислят да поемат по пътя на Франция и да приемат подобен закон, какъвто опит имаше преди две години в Конгреса с една подхвърлена резолюция, която обаче беше само за признаване. Така Съединените щати отново показаха, че все още не са изгубили някои от демократичните си рефлекси, позакърнели след 11 септември при налагането на антитерористичното законодателство.

Франция пък затъна още по-надълбоко в блатото на тесногърдието, ксенофобията и нетърпимостта. Миналата година там беше въведена забрана на носенето на бурки, тази пък френските законотворци налагат на хората, какво може и какво не може да говорят. Законът предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за отричане на геноцид, признат от френски закон. А до сега признати са еврейския през Втората световна и арменския през Първата. За бъдещите признати геноциди, случили се назад в историята можем само да гадаем.


Освен, че ограничава силно правата на индивида и неговата свобода на изразяване, този закон буди и откровен смях у непредубедения наблюдател, защото се опитва да определя с политически решения отдавнашни исторически събития, нещо недопустимо за наука, като историята. „Да се опитваш да използваш силата на правителството, за да решаваш исторически въпроси, според мен отваря врата, през която е много опасно да минеш”, добави Клинтън и с тези думи мога да се съглася напълно и по-точно не бих могъл да го кажа.

Тук става дума за нарушаването на основни принципи в едно свободно общество. Не можеш със закон да забраняваш на хората да обсъждат исторически събития, пък и дори да ги наказваш, ако не са съгласни с теб. Не можеш дори и в година на избори и с цел привличане на нови избиратели от определен етнос! Смехотворно е и може да се роди само в мозъка на някой наследник на Робеспиер или Марат.

Има и една дебела разлика между това да признаеш арменския геноцид, както са направили много държави, щати и административни единици по света и това да преследваш хората, които го отричат. Макар че и двата варианта са неприемливи за всеки необъркан мозък–първият е груба политическа намеса на територията на историята, а вторият чист якобински терор.

Разбира се това, дали е имало или не арменски геноцид е съвсем друг дебат, която би трябвало да се води на полето на историческата наука. Аз не съм съгласен с мнението на повечето турски историци и политици, които твърдят, че такова нещо не е имало, а просто някои турски военни са подходили „крайно” в действията си. Историческите извори, статистическите данни и свидетелствата на очевидци твърдят обратното. Около 1 000 000 арменци избити или оставени да измрат от глад, което говори за целенасочена политика на Османската и последващата я младотурска власт.

Прикриването на този факт от турските политици мога да го разбера, но не мога да разбера, защо днес някои хора се опитват да превърнат едно историческо събитие случило се преди почти век в политически въпрос и дори да наказват хората за отричането му?!

Коментари

  1. Турците отричат геноцида, защото не го е имало. В ония години, когато турците са били нападнати от много държави и от всички страни, арменците, служещи в османската армия са дезертирали с оръжието си и преминавали на страната на руснаците, а арменското население участвало в кланетата над турци и кюрди заедно с четите на ташнаците. Все едно ако Румъния нападне България, всички турци и цигани в БА да избягат с оръжието си и да преминат на страната на румънците. В ония години никой не е предполагал, че турците ще успеят да победят. В отговор на арменските издевателства, турското население в някои области дори без наличието на войска е успяло да се защити. След като арменците не успели със сила да си прочистят територия, започнали - кой където е - да оплюват турците и да ги набеждават в това, което самите те са вършили тогава и в по-ново време в Нагорни Карабах. Затова и се намериха французи, които да се помъчат да отмият помията на Саркози, французи, които знаят историята си, че в ония години е имало много западни емисари в турските земи, вкл. френски емисари, които подстрекавали арменците към избиване на турци и създаване на размирици, с идеята, ако турците отговорят на това, да се предизвика по-агресивна намеса на западните държави в Турция. Както вече знаем, турците са се защитили. Френските окупационни сили в ония времена най-бързо разбрали, че е по-здравословно да се изнасят и да зарежат окупацията. Дори са оставили оръжията си в турски ръце, което пък е помагнало на последните да разгромят гърците.

    ОтговорИзтриване
  2. Като се говори за статистически и демографски данни, трябва ясно да се казват някои неща. Например:
    1. Колко са били въобще арменците в Османската империя? - въпрос, който на който лесно може да се отговори по данните от османските, част от които са написани от арменска ръка.
    2. Колко от тях са се преселили в Армения и в другите държави по света?
    3. Защо няма натиск да отворят архивите си Русия и Франция - там има много данни. Между другото в Турция има издадена книга на базата на някои руски архиви, събрани от син на ръководен деец на турските комунисти, който е бил приет на обучение в Москва по партийна линия.
    4. Защо се омаловажават и игнорират данните на специалисти по османска история като проф. Станфорд Шоу, проф. Дж. Маккарти, Вера Мутафчиева и много други български и чужди историци?
    Засега може би тези въпроси са достатъчни, но че има още много е видно.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар