Наблюденията на един българин, прехвърлен незнайно как от 80-те години на 20 век в наше време

Първото, което най се набива на очи в София е огромния брой западни автомобили. Мерцедеси, беемвета, фолксвагени, опели, тойоти... Направо рай! Въздухът обаче почти не става за дишане. Явно всеки ходи на работа с личната си кола и сутрин и следобед стават гигантски задръствания, в които колите пъплят с костенуркова скорост, а задминаващите ги пешеходци се давят в смога от изгорелите им газове.

Друго, което прави впечатление е, че всеки има преносим телефон, а някои дори и по два-три. Това не ме учудва, чак толкоз, като се има предвид, че някои фантасти го бяха предрекли още през 50-те. В началото обаче помислих, че много от хората са луди, защото вървят по улиците и си приказват сами. После разбрах, че ползвали слушалки към телефоните и всъщност провеждали телефонни разговори. Разговори провеждат всички! Накъдето и да погледнеш все ще видиш някой, който говори по телефона си. Много комуникативен е станал тоя народ!

Мъжете пък никак не приличат на нормалните мъже от наше време! Почти всички бръснат космите си от ръце, крака и тяло, някои пък си правят маникюр, боядисват си косите, ходят на козметик. Да не говорим и че самите им движения и маниери са станали някак по-женствени и лигнярски. Дори и походката им е някак подскачаща и ненормална. Не, не говоря за откровените педерасти (вече ги наричат гейове). Тях вече можеш да ги различиш от километри. Говоря за средния български мъж. Сред него се срещат все още и „мъжкари”, но те са от оня селяшко-балкански тип, който вирее успешно и в моето време. Съществувал е сигурно и преди турско! Някои неща просто не се променят. Разбрах го щом зърнах сегашния Председател на Министерския съвет...

Повечето от жените се обличат в поли и панталони с ниска талия, които превръщат нормалните представителки на нежния пол в късокраки, а късокраките в неповторими пародии. Мода, к`во да ги правиш :)

И мъже и жени се татуират със всякакви варианти на рисунки по тялото. Болезнено чувствам, че се разхождам сред бивши пандизчии...

Различните видове заведения се редят буквално през метри –сладкарници, кафенета, кръчми, ресторанти, пицарии, дискотеки... И всичките пълни! То и по мое време бяха пълни, но не бяха толкоз много хората в тях... Пък и бяха по-малко. Има и ужасно много магазини. Всичките партерни етажи в Центъра са превърнати в блестящи магазини. Вечер рекламите им светят като слънца. Същински Запад!!!

Всички бързат. Ама много! Сякаш са на някакво състезание по спортно ходене. Когато забележиш някой шляещ се безцелно, това предизвиква неволно възклицание на почуда у  всички.

Сменили са добрата стара сръбска чалга с българска. Можеш да я чуеш почти от всяко заведение, в автобуса, от минаващия покрай теб автомобил, на пазара... Музиката си е пак същата, и текстовете са същите, дори още по-изненадващи!

Компютрите не са компютри. Не приличат въобще на сандъците от мое време. Имат и мрежа наречена Интернет, която свързва всички компютри по света и така човек има достъп до книги, преса, филми и забавление в размери, които никога не съм си представял, че мога някога да имам. Има достъп дори до американски филми и книги!!! Явно няма кой да ги спира. Когато човек седне пред компютъра, на 40 см от него се намира цялото човешко знание. Удивително!

За 30 години сънародниците ми са си променили езика и той е станал почти неузнаваем. Стои до мен някакво момче и си приказва по телефона. Хем го чувам, че говори на български, хем нищичко не разбирам: „Здрасти бете. Логни се във Фейса и ме адни, като френд, за да видиш в профила ми едни линкове за емпетройки. Даунлодни ги и ги атачвай към всеки мейл, който пращаш... Само да не ме игнорнеш...”

От другата ми страна две девойчета говорят малко по-разбираемо, но и тук не схващам някои основни неща: „Ооох уморих се от тоя шопинг. Няма да стъпя в мол или аутлет поне до пиърсинга. Ама ти видя ли оная, плеймейтката, какъв маймунски лифтинг си е направила? Изпразнила е някой банкомат...” От което разбирам, че момичето няма да стъпи в някакви места поне до извършването на нещо си. А пък някаква си особа е направила маймунско нещо и изпразнила някакъв си БАНКОДАВ, каквото и да значи това... Всъщност нищо не разбирам...

Изведнъж светът се завихря около мен и аз попадам отново в шеметния времеви континуум, понесъл ме обратно към моето си простичко и разбираемо време... Слава Богу!

Коментари

  1. При цялото ми уважение, съгласен съм с нещата по принцип, но не трябва да очакваме светът да си стои същият или пък да се променя според нашите желания. Това аз наричам диктатура.
    Буров е казал, че има само 2 форми на управление - диктатура или демагогска демокрация. Относно новите думи, включително разни фонемични заемки, кривящи речта, съм напълно съгласен. Говоря почти перфектно английски език. Общувал съм и с англичанин, дори долавях неговите грешки, но в нормална реч избягвам да употребявам тези думи поради простата причина, че това си е чисто избиване на комплекси. Факт е, че хората, които го правят, не са на "ти" с българския език, камоли с английския език. Но всичко тече, всичко се променя и когато утре се събудим, светът ще се е юрнал незнайно къде, затова е разумно да не се вглеждаме в модата като лаици, а да следим дългосрочните тенденции като мъдри хора. Дано съм бил ясен. ;-)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар