Христо Стоичков и Светослав Витков –една невъзможна съпоставка

Повод за тези редове стана статията на един човек, когото уважавам съдейки по всичко изписано от него в собствения му блог, но не и от лични впечатления. И понеже той, кой знае защо, беше спрял коментарите под горепосочения пост, аз се чувствам някак предизвикан да заявя моята позиция относно написаното от него... 

vmir прави една налудничава съпоставка между Христо Стоичков и Светослав Витков, вкарвайки тези несъпоставими  личности по един безумен начин в един общ кюп от манджа с кисело грозде. Основната теза на vmir е, че и двамата псуват яко :) Аз друго в статията му не видях...

Облягайки се на екзотичните псувни обаче, ние едва ли можем да направим паралел между  две личности, толкова различни една от друга. Простащината на Светльо е несравнима с простащината на Стоичков. В простащината на Витков има хумор, самоирония и вложен интелект. Същото обаче не може да се каже за идола на vmir –Христо Стоичков, прословут като антипод на самоиронията и символ на това, което нормалните хора не искаме да бъдем. Светослав е способен да говори, както тъпо, така и умно, което си личи и от интервютата му, и от написаните от него книги. За съжаление това не може да се каже за бившия футболист, който доказваше през цялата си кариера, че е нищо повече от новото превъплъщение на Бай Ганьо. Аз поне не помня интервю на Стоичков, което да не е предизвиквало у мен бурен смях.

Бурен смях предизвиква почти винаги и Светльо, но този смях е породен от съвсем други причини, много по-близки до способността ни да възприемаме  самобичуващия хумор, отколкото тежките оплаквания и недоволства на един откровен български илитерат. Илитерат, който отгоре на всичко бе близък с онези мутри, които издевателстваха над българския народ под названието ВИС през 90-те. Без да искам се сещам за министър-председетеля, ама това е друга тема... Друга тема е и синята лампа, дето Стоичков си я беше изтъпанчил на личната кола...

И все си мисля, че покрай получаването на званието „доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет от Стоичков, ние изпаднахме в една отвратителна ситуация да коментираме Футболиста Стоичков и Човека Стоичков. Щото като футболист е велик, но като известен човек, никак...ама никак!

А вие, бихте ли искали вашите деца да бъдат като Стоичков? Известни, богати, но и прости и незнаещи? Ако отговорът е „да”, то ходете се гръмнете! Има нещо сбъркано в цялата ви ценностна система...