Вчера в Пловдив футболни фенове и други граждани поискаха да бъдат разследвани мафиотските босове в страната. Похвално и наистина смислено искане, което трябваше да бъде издигнато още на първия ден след събитията в Катуница. Логично нали?Логиката обаче се разпада на хиляди несглобяеми парчета, когато се запитаме, кои са тези които издигат тези искания. Не са ли част от тях хората, които издигат на стадиона си огромни транспаранти с лика на убития шеф на ВИС и собственик на отбора им Георги Илиев с безумния надпис „Завинаги един от нас”?
Не бяха ли те на погребението му преди шест години с разстроени физиономии сякаш е починал най-близкият им човек?!
Не върви някак от устата на такива хора днес да чувам искания против мафиотите, защото се чудя кога те са искрени. На площада или на стадиона?
В подобно патологично раздвоение в последните дни се оказаха не само феновете на пловдивския Локо, но и на повечето български отбори, които са или са били собственост на мафиоти, престъпни групировки и подозрителни субекти. Левски, ЦСКА, Черно Море, Славия, Локомотив София, Литекс... Обществена тайна е, че от много години българският футбол се владее от мафиоти и естествено срещу това държавата не е предприела нищо. За съжаление не предприеха нищо запомнящо се и феновете, които би трябвало да са най-засегнати от това. Нещо по-смислено от онова „Батков вън”, май не се е чуло.
Всъщност на повечето ултраси им харесва отборът им да бъде притежаван от богат собственик, за да може той да привлича по-добри и скъпи играчи и от там тимът им да се изкачва в класирането. Съвсем нормално. На повечето от тях обаче им дреме на шмайзера тоя собственик какъв е –касапин, мафиот или адвокат на дявола. Щом се „грижи” за отбора, значи е готин.
Иначе е много лесно да крещиш до полуда „Циганите на сапун, турците под ножа”, но когато се наложи да формираш своя смислена позиция, да започнеш да гледаш умно, примигвайки на парцали минута-две... и пак да подхванеш наизустеното: „Циганите на сапун...” Какви мафиоти, какви олигарси?
„Есента на агитките” така и не можа да се превърна в революция или поне бунт. Едно защото протестиращите не успяха да формулират исканията си смислено, друго защото просто нямаше интелектуалния капацитет за това и най-важното може би –расистите и бръснатите глави бяха стряскащо количество и редица нормални хора просто отказаха да застанат до тях.
Все пак обаче тя успя да поразмърда заспалите ни правосъдие, полиция и обществено мнение. Накара ги да покажат, че все пак съществуват, макар и от кумова срама. А и това не е малко, ако се задържи поне месец-два :) До следващия сигурен път, когато на хората ще им писне да плащат за издръжката на непрекъснато увеличаващите се паразитиращи елементи и ще вземат нещата в свои ръце. Но хората, не агитките.
Коментари
Публикуване на коментар