Да, прави са някои, че конфликта в Катуница е мутренски. Излизайки извън рамките на селото обаче и разширявайки се из страната, той моменталически се превръща в чисто етнически, подхранван, къде от народопсихология, къде от някои среди, които се хранят от него, къде дори от местни олигарси и дерибеи, които разбраха, че някой ден може да им се случи същото и по-добре да пострадат циганите, отколкото те.
Защото естественият ход на нещата след царкировото аутодафе беше, вместо да се нападат ромските махали, да бъдат нападнати местните мутри и феодали навред из България и да се процедира с имуществото им по същия начин, както с царкировото... Това не се случи обаче, защото омразата към Циганина Киро явно е по-голяма от омразата към Мутрата Киро. Затова някъде скандираха: „Циганите вън”, а не „Мутрите вън”...
Справедливост! Обикновения човек се надява да я получава от държавата в която живее и плаща данъците си. Той я очаква от всеки съдия, полицай, общински или държавен служител. Той е склонен да търпи много, но когато ежедневно се сблъсква с липсата й, у него се натрупва онова угнетяващо чувство, което рано или късно е ставало причината за избухването на много кървави войни и конфликти. Ежедневното сблъскване с несправедливостта изтрива усмивката от лицето на човек, отчайва го, прави го все по-примиряващ се и все по-инертен. Прави го готов на всичко. Кара го да предпочита справедливостта пред закона, възмездието пред наказанието... Но и го гневи и го ядосва!
Местните българи отдавна са гневни на Рашкови, но трябваше да се стигне за съжаление до поредния „царски” зулум -убийството на едно момче, за да може цялата дълго стаявана ненавист да избухне с неизненадваща сила. Затова, разбира се, допринесоха и многото граждани дошли от Пловдив, на много от които им личеше от сто километра, че са ядосани футболни ултраси.
В цяла България обаче днес има и много други "Катуници" -селца и градчета, че и големи градове, където местни дерибеи и феодали държат в ръцете си кметове, общинари, полицаи, съдии и прокурори. Те обикновено са недосегаеми за правосъдието и правилата за тях не важат. Те могат да направят, каквото си поискат с някого, могат да изнасилват, бият и рекетират. Могат да подкупват, където и когото трябва, за да получават закрила, съдействие или направо подчинение. Те са от всеки етнос –българи, турци, цигани. Някои от тях вече са бизнесмени и методите им са по-изтънчени, но със същия стар поразяващ ефект.
Някой пък подхвърли днес из медиите, че изгорените имоти не били на Киро и че неговите били по-навътре в махалата. Друг по-авторитетно заяви, че полицията не си е свършила работата, а е оставила тълпите да вилнеят. Така може да се окаже, че нито бунтът е бил бунт, а обикновен палеж, нито пък полицията полиция, а обикновени наблюдатели.
Ако полицията или жандармерията обаче бяха употребили прекомерна сила, това нямаше никак да се вмести сред установеното им напоследък страхливо държание към все по-разрастващата се циганска престъпност. Щеше да излезе на всеослушание, че българската полиция, милва циганите и бие българите. Затова протестиращите ни сънародници получиха своите два часа справедливост, а България избягна наистина един всенароден бунт. Или по-точно го отложи...
Защото естественият ход на нещата след царкировото аутодафе беше, вместо да се нападат ромските махали, да бъдат нападнати местните мутри и феодали навред из България и да се процедира с имуществото им по същия начин, както с царкировото... Това не се случи обаче, защото омразата към Циганина Киро явно е по-голяма от омразата към Мутрата Киро. Затова някъде скандираха: „Циганите вън”, а не „Мутрите вън”...
Справедливост! Обикновения човек се надява да я получава от държавата в която живее и плаща данъците си. Той я очаква от всеки съдия, полицай, общински или държавен служител. Той е склонен да търпи много, но когато ежедневно се сблъсква с липсата й, у него се натрупва онова угнетяващо чувство, което рано или късно е ставало причината за избухването на много кървави войни и конфликти. Ежедневното сблъскване с несправедливостта изтрива усмивката от лицето на човек, отчайва го, прави го все по-примиряващ се и все по-инертен. Прави го готов на всичко. Кара го да предпочита справедливостта пред закона, възмездието пред наказанието... Но и го гневи и го ядосва!
Местните българи отдавна са гневни на Рашкови, но трябваше да се стигне за съжаление до поредния „царски” зулум -убийството на едно момче, за да може цялата дълго стаявана ненавист да избухне с неизненадваща сила. Затова, разбира се, допринесоха и многото граждани дошли от Пловдив, на много от които им личеше от сто километра, че са ядосани футболни ултраси.
В цяла България обаче днес има и много други "Катуници" -селца и градчета, че и големи градове, където местни дерибеи и феодали държат в ръцете си кметове, общинари, полицаи, съдии и прокурори. Те обикновено са недосегаеми за правосъдието и правилата за тях не важат. Те могат да направят, каквото си поискат с някого, могат да изнасилват, бият и рекетират. Могат да подкупват, където и когото трябва, за да получават закрила, съдействие или направо подчинение. Те са от всеки етнос –българи, турци, цигани. Някои от тях вече са бизнесмени и методите им са по-изтънчени, но със същия стар поразяващ ефект.
Някой пък подхвърли днес из медиите, че изгорените имоти не били на Киро и че неговите били по-навътре в махалата. Друг по-авторитетно заяви, че полицията не си е свършила работата, а е оставила тълпите да вилнеят. Така може да се окаже, че нито бунтът е бил бунт, а обикновен палеж, нито пък полицията полиция, а обикновени наблюдатели.
Ако полицията или жандармерията обаче бяха употребили прекомерна сила, това нямаше никак да се вмести сред установеното им напоследък страхливо държание към все по-разрастващата се циганска престъпност. Щеше да излезе на всеослушание, че българската полиция, милва циганите и бие българите. Затова протестиращите ни сънародници получиха своите два часа справедливост, а България избягна наистина един всенароден бунт. Или по-точно го отложи...
Коментари
Публикуване на коментар