Британските размирици –стара лумпенска история

Когато преди повече от 2000 години в Древен Рим държавата започнала да раздава хранителни помощи на бедното население, управляващите едва ли са знаели, че по този начин ще сложат таралеж в гащите на бъдещите поколения, създавайки един потомствен лумпениат, който след време ще придобие неподозирана тежест в обществения живот. След около 2 века получаващите тези помощи достигат до потресаващите  20-25 % от гражданите на града и главното, от което те са се интересували било количеството на помощите, раздадените им пари и Игрите, до които имали достъп. Безплатен хляб и безплатни зрелища –около това се е въртял животът им. Когато държавата закъсвала, къде поради икономически, къде поради политически или природни причини и не можела да им осигури дължимото, лумпените в Рим се бунтували, защото знаели, че имат право на тези помощи по презумпция, традиция и право. Т.е. те били уверени, че държавата е длъжна да ги изхранва и да им създава забавления.


Последните бунтове във Обединеното Кралство още един път ни показват, че нищо ново под слънцето не се случва в Европа. Дългогодишната политика на богати социални помощи отпускани на „социално слаби” граждани и имигранти в Западния свят само създаде паразитиращи слоеве сред населението, които по примера на древния римски лумпениат си искат „своето”, за което си мислят, че им се полага. И тук става дума не за някакви осмислени политически или социални искания, а за стихийните мераци на свикнали да не работят хора.

Все пак цивилизацията си каза думата и съвременните proletarii ограбваха само магазините за техника и маркови дрехи - никой не посегна на хранителните стоки, зарзаватчийниците, бакалиите... книжарниците. Все пак във Великобритания никой не умира от глад, а пък онези, които грабеха, най-малко се интересуваха от литература. От снимките разпространени на сайта на лондонската полиция се вижда, че грабителите са от всички разцветки на кожата, което разбива първоначалните версии на някои, които се опитаха да го извъртят, че това били расови бунтове. Дрън-дрън! Расови друг път. Чисто битови си бяха. И показаха една нова тенденция, вече шестваща из градовете на глобалния свят. Раждането на едно скучаещо поколение, чиито най-съкровени мечти са скъпият телефон и марковите дрешки. За тях те могат, ако се налага да чупят, палят и убиват...

Други лумпени, тия дни се проявиха и в моята страна. Те категорично осъдиха „империалистическото” и „капиталистическо” правителство на Великобритания и поискаха там да се намеси НАТО и ООН, сравнявайки първично и безумно тамошните вълнения, с арабските бунтове в Либия и Сирия. Сякаш само това бяха чакали, за да обвинят международната общност в двойни стандарти. Само че те пропускат една важна подробност. Във Великобритания полицията използваше само палки и се чудеше дали да вкара евентуално в употреба водометни машини и гумени куршуми, докато при арабите диктаторите се втурнаха в движение с танковете и оръдията си срещу протестиращите сякаш воюват с армията на Израел, а не със собствения си народ. Друга подробност е, че английските лумпени го бяха ударили главно на грабеж и палеж, докато либийците и сирийците отправят някакви смислени политически искания за свобода, многопартийност и край на диктатурите в техните страни. Друг въпрос е какво ще излезе от всичко това.

Ей това е разликата м-у представителното управление и тиранията –при едното управление бият с палки , а при другото направо стрелят с оръдия и танкове :) Само че някои не могат да схванат разликата, защото за тях са по-важни осигурената храна и зрелищата в една тирания, отколкото свободата на мисълта и словото в една свободна страна. Нищо ново под слънцето! Нали :)

А тази нощ в английските градове всичко бе спокойно. Лумпените разбраха, че нeма лабаво... До следващия път.

Коментари