Вестник Седем. In memoriam


Вестник Седем спря да излиза. Днес сряда трябваше да излезе поредния му брой. Така той спази традицията и последва своите десни предшественици от 1990-та до ден днешен, което си беше съвсем в реда на нещата за милата ни българска действителност.

Изчезването на поредния десен вестник в България е само поредното доказателство, че свободната преса на наша почва не вирее. Тя не се ползва с дотациите на мощни икономически групировки, нито пък може да се сравнява с десетките жълти вестници, които преобладават на българския вестникарски пазар.

Основната причина за това естествено е Негово величество Читателят, който в тези ширини хич не обича да чува гласа на истината, а предпочита жълтите пикантерии за силиконовите импланти на поредната фолк звезда или за следващото възможно или невъзможно гадже на някой малоумен футболист. Това разбира се не е единствената причина... но може би е главната.

И мислейки си за другите причини за тази предизвестена смърт, се питам за някои неща, като заклет скептик...

Имам поне десет публикации в този вестник (за което благодаря на Иво Беров) и до сега не съм си и помислил да упражня авторските си права за това, т.е. да поискам хонорар, което в една пазарна икономика си е редно. Не го правех, защото дълбоко симпатизирах на идеята на вестника и на цялата тази неформална и непривична за една българска медия атмосфера, която той внушаваше. Просто го правех „за идеята”, нещо което знам, че повечето ми сънародници няма да разберат. Ще го правя и за в бъдеще, ако вестник „Седем” продължи да съществува под хартиена, виртуална или някаква друга форма....

Та понеже съм си заядлив към всеки, пък бил той и мой съмишленик (заради което не ме обичат нито десните, нито естествено левите в България), чуденето ми е следното: Ако всичките статии в този вестник са излизали без съответното заплащане на авторите им, то по дяволите, защо фалира той? Знам, че има основни разходи по издаването му, чисто материални, но все пак парите за авторски статии са си едно непренебрежимо перо за всеки вестник с малък тираж. Да не би да има нещо неизказано, недостъпно за нас, обикновените?

Чудя се само...Ако не можем да поддържаме един десен вестник, поне с идеи и със статии, то тогава явно всички ние яко сме го закъсали в тая държава, чиито медиен пазар е монополизиран от бивши агенти на ДС, разцъфтели ренесансови номенклатурчици и дори откровени мутри.

Всъщност Иво Беров добре е систематизирал някои неща по въпроса в последната си
статия. Знам, че чака нови оферти във времето до следващата сряда :)

Коментари