Господа „интелектуалци”, аз явно не живея в една и съща страна с вас

Потресаващата декларация в знак на протест против сполучливото изрисуване на част от паметника на Съветската армия, която беше пусната миналата седмица да препуска из медийното ни пространство, направо изби и останалата неизмряла риба във смърдящото блато наречено „български интелектуален елит”.

И то не толкова, че под нея са се подписали разните му там обичайно заподозрени, като не знам си какъв брой българо-руски фондации, съюзи и дружества или пък организациите на червените запасняци (това едва ли учудва някой), а поради простия факт, че отдолу се мъдрят абревиатурите на Съюза на българските писатели, Съюза на архитектите в България, Съюза на българските журналисти и Съюза на филмовите дейци –все сдружения претендиращи да представят поне част от интелектуалния елит на България.

Ей туй явно се явява поредната хапка, която ми присадя от това двайсетгодишно повечерие, наречено, кой знае защо „български преход”... Но ще я преглътна и нея, като имам предвид, що неща съм преглътнал последните две десетилетия... и що не съм преглътнал чисто физиологически...

Кулминационната точка на тази декларация е покъртителното „Хора бдете!”, с което тя и завършва. Освен, че тази фраза вони на фразеология, която отдавна би трябвало да е изчезнала от медийния словесен калабалък на полудемократичното ни общество, тя ми навява и едни спомени от соц. пионерската организация от 80-те години, в която никой не питаше родителите ми дали мога да членувам там, да не говорим мен.

Друг въпрос е, че цялата декларация е пропита с едно угодническо отношение към Русия и със словоплетство пропито едно към едно от руската едновремешна, че и сегашна пропаганда, като: „съветски хора”, „фашистка чума”, „опитите да ни разделят с братята руси са завършвали с печален край”, „в България обичат своите братя руси” и так далее... Като „братя руси” оченабива отчайващо.

Кратък морфологичен анализ на текста може да ни наведе на мисълта, че декларацията е писана или в руското посолство или от някой отдавна пенсиониран о.з. полковник, бивш ЗКПЧ (заместник командир по политическата част), който отдавна е загубил връзка с действителността.

Така някои дружества на част от българската „интелигенция” ни напомниха, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Защото аз не отричам правото им на протест, бил той безроден и нелогичен, но след прочитането на декларацията ме побиха тръпки... Сякаш машината на времето се беше завъртяла и четях „Работническо дело” от средата на 80-те... Господа, променете малко изказа, бре. На тази патетика и некоректни исторически определения, никой не се връзва вече.

А като си помисля, че и не живея в една страна с разните му там фолкпевици, шоумени, политици и „бизнесмени”, наречени кой знае защо „елит”, ми остава само изборът да си живея в моята си България -страната на нормалните, която за съжаление все повече се стеснява отстъпвайки пред другата България. България на политическия, словесния и битов кич.

Коментари