3 март –дразнещи мисли

Един от симптомите на шизофренията, обхванала почти целият ни народ от повече от столетие насам, намира своят естествен израз при ежегодното честване на поредният „3 март”. Особено, откакто тази дата бе обявена за Национален празник след 89-та.

И съвсем естествено за една нация търсеща непрекъснато себе си! Вместо да е символ за обединението, както при всеки уверен в себе си народ, националният ни празник  обикновено става повод за сблъсък между т. нар. „русофили” и „русофоби”.

Едните превъзнасящи до болка ролята на Руската империя в нашето Освобождение, другите  неистово отричащи нейната добронамереност и обвиняващи я в имперски интереси.

Нашият жален симптом „3 март” идва от момента , че не сме се освободили сами от Османско владичество, както нашите съседи. И гръцкото и сръбските въстания са повод за национална гордост в националните им митологии.  И макар естествено раздути и хиперболизирани, тези минали въстания в ден днешен са  причина за един психологически комфорт, даващ на тези нации едно съвсем реално, макар и измислено самочувствие,   Те обаче са осъществени с едно масово участие на населението в битката против чуждия владетел, когато десетки хиляди хора въстават срещу превъзхождащия ги отоманец.

Същото съотношение  е било и тук, по време на Априлското въстание, с тая разлика, че въстават едва 2-3000 души и то само в няколко района на днешна България....

Ако пък се върнем 500 години назад, ще видим, че и сърбите имат своето Косово поле и гърците имат своя трагичен Константинопол. Феноменът на „загубилия с оръжие в ръце”... Тяхната загуба  те обаче я превръщат в национален героизъм, който ги сполетява и до ден днешен.

Ние българите, през 14 век този феномен го нямаме, когато османлиите уверено настъпват през Балканите. Нямаме епичната съпротива, в която да сме дали свидни жертви, нямаме  героите, които са се противопоставили на османското нашествие. Дори синът на Иван Шишман, престолонаследникът на българския трон, приема ислямската вяра и отива в Анадола, като местен владетел. Последван от почти всички български аристократи... Пък сърбите успяват от една загубена битка да изградят национална митология немислима в нормалния свят.

Всъщност, когато Османците  стъпват на Балканите, много исторически извори ни казват, че обикновеното население ги е приемало по-добре, отколко своите дотогавашни християнски владетели, поради простата причина, че данъците, които неверниците налагали, са били по-малки от тези, които те трябвало да изплащат на християнските си господари. А тогава на селяците хич не им е дремело, кой ще ги управлява... Стига да изисква по-малки данъци...

Все пак, честит 3 март! Това е датата, от която възродихме отново Българската държава на Аспарух , Симеон и Калоян и показахме на света, че сме устискали да се запазим , като народ пред вратите на столицата на цивилизованата Римска империя. Няма друг такъв народ...

Жалко, че сега идва и неговото време да изчезне... Няма да е първият!

Коментари