Книгите. Електронни или на хартия?


Четците за електронни книги все по-масово навлизат на българския пазар и както изглежда, все по-масово се и купуват. Явно хората виждат техните предимства и все по-често може да се види по кафенета, градинки и дори масовият транспорт хора извадили своите четци, зачели нещо в тях. В него (в зависимост от паметта му или размера на картата) може да се поберат м-у 500 и 3000 книги, че и повече, които всеки четящ човек може да носи, където му хрумне. Това направо си е една голяма библиотека, която обикновено надминава по брой заглавия всяка средностатистическа домашна такава, че и някои читалищни :) И всичко това побрано в устройство, тежащо едва 200-300 гр. и дебело под сантиметър.
 
Дисплеят на електронния четец не излъчва светлина и не уморява очите. Посредством вездесъщите технологии (т.нар. електронно мастило и разни други) всичко е направено така, че екранът да прилича досущ на напечатана хартиена страница, а батерията се хаби само когато се сменят страници така, че се налага да се зарежда едва след около 7000 прелиствания.
 
Почти всеки четец за книги предлага функции, като промяна на шрифта и неговия размер, поставяне на маркери, преглед на съдържанието, търсене на дума и т.н. Някои четци предлагат и допълнителни екстри, като сензорен екран, връзка с интернет, мини клавиатура, но тук вече можем да говорим не за чисти електронни четци, а за някакви хибриди, на които аз лично не съм почитател.
 
Наскоро и аз си купих такава джаджа и нарочно изчаках известно време преди да споделя мнението си за нея. Така де, да ми поулегне някак първоначалната еуфория. С една дума доволен съм. Дори по едно време се усетих, че съм започнал да чета повече отпреди. Нарочно няма да навлизам в подробности за модела и техническите му характеристики, защото мисълта ми е друга.
 
С появата си електронните книги започнаха да копаят постепенно гроба на хартиените си събратя и до сега са поизкопали доста Нали се сещате, че само фактът, че мога да нося библиотеката на читалище Раковски в джоба си е решаващ. Разбира се, някой ще каже, че ако искам да си правя справки, трябва само да извадя мобилния, да вляза в Интернет и готово. Друг ще каже, че дори мога да чета книги на джиесема си, че мога да чета книги и на лаптоп или настолен компютър. И ще е прав. Но не съвсем. Защото удоволствието и удобството не са съвсем същите. Сигурно почти всеки, след като е изтеглил книга от Нета е изпитвал неудобствата от четенето пред компютъра, схващането на врата и паренето в очите...
 
Електронните четци, за туй са направени, по начина, който описах по-горе, за да могат да създават у четящия, чувство за комфорт и максимално наподобяване на хартиен носител. Така удоволствието е наистина пълно, а наборът от книги, които ще сложите вътре, зависи единствено от вас.
 
Проблемът, както винаги с България е, че тук изоставаме от световните тенденции и все още няма (или поне аз не знам такива) родни издателства, които да предлагат електронни книги на български. Естествено има Читанка (Господ да ги поживи), която по същество си е една богата библиотека, откъдето всички ние можем безплатно да теглим на воля. Има още няколко подобни библиотеки на български в Нета. И там, и в Читанка обаче новите книги предлагани на „книжния” пазар естествено отсъстват. Не знам, какво пречи на българските издателства да предлагат по интернет (че и по книжарниците!) такива екстри. Може би авторските права не включват издаването на определен „тираж” като електронен. Знам ли?
 
За ползващите руски, да не говорим за английски, обаче проблемът не съществува по подразбиране. Съществуват множество интернет библиотеки на руски, в стотици пъти по-големи от нашите родни, където човек съвсем безплатно може да си изтегли, почти каквото му душа пожелае. На английски нещата са още по-мащабни и естествено по-добре уредени откъм защитата на авторските права. Можеш да си купиш почти всяка новоизлязла книга. Продажбите на електронни книги на Запад вече са повече, отколкото тези на хартиените им варианти.
 
Цената на виртуалната книга, ще бъде в пъти по-ниска (както е по-света), понеже влаганите в нея средства като хартия, печат, логистика съвсем логично отпадат. Така все повече хора ще имат достъп до новата и по-специализирана литература, едно заради ниската цена, едно заради възможността за почти мигновено сваляне от Интернет. Падат цените и на четците за електронни книги с постепенното им масовизиране.
 
Признавам си опазването на природата не беше сред основните ми мотиви, когато реших да си купя четец, но и това май има значение, предвид темповете с които се изсичат например горите край Амазонка. А аз на този четец петстотин книги да прочета пак ще надвиша пораженията нанесени на природата при създаването му, отколкото, ако си купя 500 хартиени книги. А мисля да прочета и повече, ако имам късмет.
 
Всичко това е показателно за световните тенденции, които необратимо ще доведат някой ден до изчезването на книжарниците, като вид реално съществуващи магазини, а библиотеките ще станат места, където ще се ровят единствено историци и археолози. Тъжно... Но нищо ново. През своята история човечеството непрекъснато е усъвършенствало начините на предаване и записване на информацията и днес се намираме отново в един такъв преломен момент, започнал с появата на първия настолен компютър и все още май не свършил.
 
До Гутенберг всичко се е писало на ръка. По негово време имало доста гласове против печатарската преса, като някои я обвинявали в опошляване и загрозяване на словото. Да, печатаните тогава книги не били толкова красиви, колкото преписваните и изписвани на ръка за дълги месеци, та дори години, произведения. Напечатаните книги, имали обаче едно предимство –били по евтини и стигали до по-голям брой читатели. Също, както днес електронните...
 
Все пак нищо не мога да се сравня с аромата на прясно мастило, когато разлиствам някоя току що купена книга или с уханието на благородна плесен, когато се пресегна към лавица отрупана със стари книги Ще ми липсва звукът на шумящите страници и онзи дух, който само напечатаната хартия може да носи...
 
Но пък словото винаги е било по-важно от средствата, чрез които то стига до всички нас. Независимо дали чрез камък, папирус, пергамент, хартия или компютърна памет. Независимо дали е изговорено, написано на ръка, напечатано от преса или нащракано на компютърна клавиатура. Важното е то да стига до сетивата на повече хора, а дали ще стигне до сърцата ни, зависи от всеки един от нас.
 
Юрий Александров
 

Коментари